Двата естествени спътника обаче са устроили още по-впечатляващо зрелище преди около 4.4 милиарда години. Защото според научна публикация в новия брой на сп. "Нейчър" тогава едната луна се е блъснала в другата.
Резултатът от това "голямо пльосване", както вече го кръстиха медиите, е, че видимата и невидимата страни на Луната днес се различават. Обърната към нас е с характерен за небесно тяло без атмосфера релеф, осеян с кратери. Тази, която е в сянката, обаче е доста по-различна - с много неравности.
Експерти коментират, че идеята има своя логика, но все още не е напълно убедителна.
Авторите на теорията са я илюстрирали с компютърни графики, симулиращи удара, станал във времена, когато на Земята все още е нямало живот.
По това време двете небесни тела са били съвсем млади - едва на около 100 милиона години. Смята се, че са били оформени след удара на планета в Земята, от който в орбита е била изхвърлена огромна маса.
Ерик Асфог (единият от авторите) обяснява пред "Асошиейтед прес", че по законите на физиката ефектът е сякаш по-голямата луна сякаш получава удар с торта по лицето. Причината е, че "тортата" е била земен спътник около 3 пъти по-малък от Луната и 25 пъти по-лек от нея.
По-малкото небесно тяло е било привлечено от гравитацията на Луната и обречено един ден да се блъсне в нея. Ударът обаче е бил с относително малка скорост - около 3 км в секунда. Това е достатъчно бавно, за да не се стигне до разтапяне и смесване на скалната маса на двата спътника.
Сблъсъкът е изхвърлил разбитите парчета от малката луна около голямата, но без да се получава кратер, какъвто обикновено е ефектът от удар на тяло, движещо се с голяма скорост. Около ден по-късно почти половината от лунната повърхност вече изглеждала съвършено различно.
Източник: dnevnik.bg
